Как социалните мрежи ни влияят и как да говорим с ученици
Все повече хора си задават въпроса как социалните мрежи ни влияят върху начина, по който общуваме, учим, почиваме и възприемаме себе си.
В днешно време смартфонът се превърна едва ли не като нещо задължително, което трябва да притежаваме. То може да ни свърже с приятели, идеи и общности, но може и да отнеме от съня, концентрацията и спокойствието. Предполагам, вече сте попадали на визуални примери за това как хората държат нон-стоп телефон, как едва ли не са слети с него – дори не се замисляме в ежедневието за това. Говорейки за едно дете, най-важният въпрос вече не е колко часа стои пред екрана, а какво прави онлайн, как се чувства след това и какво започва да изчезва от ежедневието му.
Пиша тази статия от позицията на учител, родител и човек, който работи активно в дигитална среда. Социалните мрежи са част от живота и професията ми вече години наред. Чрез тях общувам с учители, родители, колеги, последователи, участници в обучения и хора, които следят работата ми. Използвам ги ежедневно повече от 17 години.
Социалните мрежи и учениците
През 2024 г. WHO Europe съобщи, че делът на юношите с признаци на проблематична употреба на социални мрежи е нараснал от 7% през 2018 г. до 11% през 2022 г. При момичетата делът е 13%, а при момчетата 9%. Организацията определя проблематичната употреба като модел, при който човек трудно контролира поведението си, изпитва дискомфорт при липса на достъп, пренебрегва други дейности и среща отрицателни последици в ежедневието.
Това разбира се не означава, че всяко активно присъствие онлайн е вредно. Същият доклад посочва, че част от активните потребители без признаци на проблемна употреба съобщават за по-силна подкрепа от връстници и социална свързаност. Рискът се появява, когато мрежите започнат да изместват съня, ученето, движението, живия разговор и вътрешното спокойствие.
Данните накратко
Източник | Какво показва | Как да го прочетем |
WHO Europe, 2024 | 11% показват признаци на проблематична употреба; 13% при момичетата и 9% при момчетата. | Следете контрола върху употребата и отражението върху ежедневието. |
U.S. Surgeon General, 2023 | В надлъжно изследване над 3 часа дневно се свързват с двойно по-висок риск от неблагоприятни показатели за психичното здраве. | Подчетавам, че часовете са ориентир, не диагноза. |
OECD, 2024 | Над 1 час делнично в социални мрежи и други развлекателни дигитални дейности се свързва с 5–20 точки по-ниски резултати по математика. | Трябва да разграничаваме учебната от развлекателната употреба. |
Употребата на екран след лягане, особено при интерактивни дейности и множество задачи, се свързва с по-кратък сън. | Телефонът извън леглото е изпълнима първа стъпка. |
Тези данни показват връзки и рискови модели. Те не доказват, че един и същ ефект се появява при всяко дете. Възрастта, съдържанието, личната уязвимост, подкрепата у дома и преживяванията онлайн имат огромно значение.
Личен експеримент: 7 дни без социални мрежи
Изпитах реална лична нужда да се върна към себе си. Да прекъсна постоянния поток от реакции, съобщения, истории, снимки, сравнения и чуждо присъствие. Понякога човек има нужда да се отдръпне, за да разбере какво наистина чувства, какво мисли и кое му влияе повече, отколкото е готов да признае.
Затова изключих Facebook и Instagram за 7 дни (деактивирах профилите с тази опция, без да ги изтривам. Това дава възможността да ги възстановите след този период), като освен личната нужда си зададох за цел да го превърна в един експеримент, който да опиша и да споделя с вас.
ДЕН 1 се почувствах изненадващо добре! Имаше лекота, повече въздух и усетих мир.
ДЕН 2 също премина спокойно – отдадох се на четене на книги, свирене на китара, филми, семейството…
ДЕН 3 започнах интуитивно да посягам към приложенията без дори да се замислям. Пръстът ми сам търсеше мястото, където обикновено отварях социалните мрежи.
ДЕН 4 вече усетих желание да ги възстановя. Съпругът ми започна да ми споделя какво вижда в социалнтие мрежи и му споделих, че не искам да ми казва, защото това автоматично активира различни емоции и желанието да се върна там.
ДЕН 5 започнах по няколко пъти да стигам до момента, в който да ги активирам.
ДЕН 6 напрежението стана по-осезаемо. Появи се тревожност, нетърпение и вътрешно усещане, че нещо ми липсва.
ДЕН 7 вече нямах търпение системата да ги възстанови и отново да вляза.
Подчертавам, че този опит не е медицинско изследване и не поставя диагноза, както и не може да говори общо за всички, използващи социалните мрежи. Той показа колко автоматичен може да стане навикът и колко силно очакваме възможността някой да ни пише, да ни види, да реагира или да ни потърси. За мен тези 7 дни без социални мрежи показаха всъщност как социалните мрежи ни влияят дори когато познаваме механизмите им и вярваме, че контролираме навика си.
Как социалните мрежи ни влияят: какво ми показа личният експеримент
Тези 7 дни без Facebook и Instagram ми показаха колко силно социалните мрежи могат да се свържат с нашето усещане за спокойствие, принадлежност и лична стойност. Когато отваряме приложенията, ние често търсим нещо повече от информация. Търсим реакция, съобщение, потвърждение… Знак, че някой ни е видял, чул, харесал или потърсил.
Социалните платформи предлагат поредица от малки и непредвидими стимули: ново съобщение, реакция, видео или коментар. Мозъкът научава, че следващото отваряне може да донесе нещо интересно. По-точно е да говорим за система на награда, мотивация и очакване, отколкото за популярното обяснение „получаваме допамин от лайковете“.
Това е много важен момент, особено когато говорим за деца и ученици.
Ако един възрастен човек, който познава механизмите на социалните мрежи, работи с тях професионално и разбира как функционират, може да усети тревожност, вътрешно напрежение и силно желание да се върне обратно, представете си какво се случва при децата. При тях емоционалната зрялост е в етап на изграждане, самооценката е крехка и нуждата от приемане – силна. Сравнението с другите може да боли много повече при тях и една снимка, един коментар, едно видяно съобщение без отговор или една реакция по-малко могат да бъдат преживени като отхвърляне.
Моят експеримент ме накара да осъзная колко различно социалните мрежи ни влияят, когато сме спокойни и когато преминаваме през труден период.
Затова те не бива да се разглеждат само и единствено през времето пред екрана (както правят голям процент от родителите). По-важният въпрос е какво се случва вътре в детето, докато е там. Сравнява ли се? Чувства ли се по-малко ценно? Очаква ли постоянно потвърждение? Преживява ли чуждите действия като лична оценка? Губи ли спокойствието си?
Защо липсата на реакция боли толкова силно
В книгата „Мозък не за този свят“ психиатърът Андерш Хансен обръща внимание на човешката нужда от принадлежност. В продължение на хилядолетия оцеляването ни е зависело от групата, а изключването е носело риск. Днес подобен сигнал може да бъде снимка без нас, изключване от групов чат, липса на покана, съобщение без отговор, игнориране на интеракция и др. Научните изследвания също определят принадлежността като фундаментална човешка мотивация.
Това може да понижи настроението и да активира стара травма от отхвърляне или изоставяне ( виж Лиз Бурбо „Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си„) . Не е коректно обаче всяка подобна реакция да се обяснява с „липса на серотонин“ или с посттравматично разстройство. Посттравматичният стрес е клинично състояние, което се оценява от специалист.
При учениците онлайн изключването често се преживява по-силно, защото нуждата от приемане е висока, а емоционалната устойчивост продължава да се развива, заатова дигиталната безопасност включва и емоционална безопасност: детето да знае, че може да сподели, да поиска помощ и да не измерва стойността си през реакциите на другите.
Когато алгоритъмът задържа вниманието
Въпросът за дизайна на платформите вече е част от съдебни и регулаторни производства. За да разберем как социалните мрежи ни влияят, трябва да погледнем и начина, по който алгоритмите подбират и подреждат съдържанието пред нас. През 2023 г. 33 американски щата заведоха федерално дело срещу Meta с твърдения, че Facebook и Instagram използват функции, които насърчават компулсивната употреба при млади хора, и че компанията е подвеждала обществото относно рисковете. Това са твърдения по дело, а Meta ги оспорва.
През март 2026 г. съдебно жури в Лос Анджелис намери Meta и YouTube за небрежни в първо по рода си дело, фокусирано върху дизайна на платформите, и присъди 6 млн. долара обезщетение. Решението е обжалвано.
През юли 2026 г. Европейската комисия представи предварителни констатации, че функции като безкрайно превъртане, автоматично възпроизвеждане и силно персонализирани препоръки могат да насърчават компулсивна употреба и да създават рискове, особено за непълнолетни. Процедурата не е приключила, а Meta не е съгласна с оценката.
Тези случаи не доказват, че всеки потребител ще развие зависимост. Те показват, че отговорността вече се търси и в начина, по който платформите са създадени, а не единствено в самоконтрола на детето.
Как да реагираме при онлайн риск
Често децата прикриват, ако имат проблеми в онлайн средата, но ние като възрастни – е нужно да комуникираме с тях и да разпознаваме, когато има някакъв проблем. Най-важното е детето да усети, че може да говори, без веднага да бъде обвинено, разпитвано или наказано (както често правят възрастните в опит да помогнат). Вместо да им изстреляме „Пак ли си в телефона?“, можем спокойно да попитаме: „ Ще споделиш ли какво разглеждаш на телефона“, „Как се чувстваш след това?“, „Случи ли се нещо в чата?“ или „Има ли нещо онлайн, което те напряга?“.
Понякога първите сигнали са съвсем ежедневни: детето спи по-малко, става по-раздразнително, затваря се в себе си или губи интерес към училището и хората около него, започва да прекарва доста повече време на телефона. Тогава е полезно семейството да въведе ясни и спокойни правила, като например телефонът да остава извън спалнята вечер, да има време без екрани и повече пространство за разговори и общи занимания.
Доста често си говоря с мои ученици и те споделят, че стоят на телефона си до 1-2 часа презноща. Когато ги попитам „Защо не спите?“ и те отговарят: „Ами гледах клипове в тикток и си чатихме“. Имам и ученик с установен проблем, свързан с прекомерната употреба на екрани. Опитвам се да прекарвам време в междучасието с това дете, опитвам се с учениците да разговарям относно социалните мрежи и отделям доста време в часовете си да им представям информация относно това как работят и какъв е риска. Опитайте се и вие. Понякога малките стъпки водят до голям резултат
Ако има обиди, подигравки, заплахи или изключване от групи, важно е детето да не остава само с проблема. Добре е да се запазят съобщенията и снимките, да се блокира и докладва профилът, а когато са замесени съученици, да се потърси съдействие от класния ръководител или училищния психолог. UNICEF също препоръчва възрастният първо да изслуша детето спокойно и да обсъди с него следващите стъпки.
Ако детето каже или покаже, че се страхува, чувства се безнадеждно, наранява себе си или вече не вижда изход, това е момент, в който възрастният трябва да потърси помощ от подходящ специалист и да не оставя детето само.
Въпросът, който накара учениците ми да замълчат
Темата за социалните мрежи и учениците изглежда различно, когато чуем как самите млади хора възприемат дигиталното общуване.
В часовете ми по „Медийна грамотност и дигитално предприемачество“ попитах около 50 деветокласници:
„Смятате ли, че днес сме по-самотни отвсякога, въпреки постоянния достъп до социални мрежи?“
Отговорът им беше категоричен: „Не, дори напротив.“ Те ми казаха, че хората намират приятели, партньори и общности, че могат да разговарят с всеки и да срещат хора със сходни интереси. И всъщност са прави.
Но веднага след това ги попитах:
„Когато отидете на кафе или сте някъде заедно навън, не се ли случва всеки да гледа телефона си? Тялом сте на една маса, а вниманието ви е някъде другаде.“
Тогава замълчаха.
Разговорът продължи с признанието, че част от тях се чувстват по-спокойни зад екрана, отколкото очи в очи. Онлайн могат да обмислят отговора, да избегнат погледа, паузата и неудобството. Това е удобство, но може да отслаби увереността в живата комуникация, когато екранът постоянно я замества.
Социалните мрежи могат да ни свързват, но могат и да ни отдалечават. Можем да имаме стотици контакти, но да се чувстваме сами. Можем да сме в групов чат, но да ни липсва истински разговор. Можем да седим един до друг, но вниманието ни да бъде далеч от човека срещу нас.
Най-важната дигитална грамотност днес включва способността да оставим телефона и да се върнем към човека срещу нас.
7-дневно предизвикателство към читателите
Опитайте да изключите социалните мрежи за 7 дни или да ограничите достъпа си до предварително определени часове. Записвайте по няколко изречения всеки ден:
- Как се чувствам?
- Колко пъти посегнах към приложението автоматично?
- Какво ми липсва?
- Какво си върнах?
- Как се промени сънят, вниманието и общуването ми?
Социалните мрежи могат да бъдат полезни, вдъхновяващи и свързващи. Но когато започнат да заменят живия разговор, съня, спокойствието, самоуважението и реалното присъствие, тогава вече трябва да си зададем въпроса:
„Аз ли управлявам социалните мрежи или те управляват мен?“
Ще се радвам да ми изпратите своя опит по имейл и да споделите как влияят социалните мрежи при вас и до какво доведе паузата им. Историите могат да помогнат на родители, учители и ученици да говорят по-честно и открито за живота в дигитална среда.
Може би най-важната дигитална грамотност днес не стига дотам само да знаем как да публикуваме или как да общуваме онлайн. Най-важната дигитална грамотност е да знаем кога да оставим телефона и да се върнем към хората в реалния свят. Влиянието на социалните мрежи зависи от възрастта, съдържанието, начина на употреба и емоционалното състояние на човека.
А ти, читателю, кога за последно остави телефона и се свърза истински с човек, който е важен за теб?
